Прекършен клон след дълга буря,разхвърляни навсякъде листа!
Последен звук от скъсаната струна,
остава само тъжна тишина!
Ръце протегнати нагоре към небето.
Нощта отива си с последната звезда.
Мастилено петно покапало в сърцето,
разбила се на лист сълза.
Прекършен клон!
Разхвърляни листа!
Разбили се в стената чувства!
Пречупена душа!
Не ми е тъжно, само малко изморих се!
След този дъжд и вятър вътре в мене оцелях!
Последен вик, отправен в тъжно нищо!
Последен лунен лъч и после мрак!
п.с.
Разхвърлях себе си, като след буря.
Разпръснах чувствата като листа.
Последен тон от скъсаната струна,
остана в утрото отново да се събера...
Няма коментари:
Публикуване на коментар