Пеперуда

Танцува нощна пеперуда, разперила е своите крила,
през открехнатият ми прозорец, влязла е сама,
над масата, където има само чаша вино.
Танцува над пламъка и топлината на свещта.
Крилата пламъка почти гасят.
Рисува своята история на бялата стена,
разказва болката си в сиви сенки,
а аз стоя безмълвна във нощта.

Била родена във пашкул от обич,
изтъкан с надежда, вяра и мечти.
Мечтаела да лети в поля от цветя,
да танцува под дъждовни капки,
да лети над дъга.

Пашкулът един пролетен ден се пропукал,
била над него уплашена и сама.
Светът вън бил ужасно голям,
а тя още с твърде крехки крила.
И вятърът я духнал в незнайна посока...

Утихнал над слънчогледови поля,
а тя там пила от полските цветя нектар.
Укрепнали красивите и крила,
затанцувала през нощта.
Унесена в танци от радост,
срещнала любовта.

Танцували заедно под небето,
гонили се в небесната шир.
Броили нощем всички звезди,
милвали си крилата безспир.
Накрая уморено заспали...

Сутринта събудила се в една цвете сама.
Търсила своята обич със дни.
Той просто си тръгнал,
прекършил малките и крила...

Сега дошла е в дома ми с надежда,
търсила мъничко топлина.
Над свещта се навежда,
изгаря до пепел своите крила