понеделник, 24 май 2021 г.

Нар





Като нар се пропуках.
Не зная дали от падане
или просто узрях.
Научих се да мълча,
на светът стигат му шумове.
Бог чува само молитвите,
облечени в искреност,
облечени в чистота.
Като сокът от нар ,
понякога от очите,
тъга се изтича,
когато след някое падане,
сърцевината в мене боли.
Когато се изтощя
да слушам онези,
които крещят,
тогава просто изтичам,
от видяното очите болят.
От предателста и лъжи,
от лицемерие и суета.
Сега като сок от нар се изтичам,
или просто вън заваля.
Кората ми се пропука.
Паднах и този път мълчаливо,
до онези, които крещят.
Нараних се отново,
но запазих си част от душата,
поне надявам се, че успях




Няма коментари: