Прегръдка

                                                               

                                                                                                      

Нощта мирише на люляк,
по тунели зелени над улиците

просто вървя...
Нощта е хладно красива,
звездите тайничко ми намигат,
а аз им помахвам с ръка.


И вдишвам дълбоко,
запълвайки с въздух
една празнота.
Нощта е красива,
мирише на идващо лято,
на неизречени думи,
на допир от топла ръка.
На търсеща тиха прегръдка,
с която в себе си да те приютя.



И виждам в очите ти,
сълзите, онези, преглътнати.
Те падат на капчици, чупят се,
в сърцето дълбоко заключени.
И тишината ти,
знаеш ли, чувам я!
Чувам въздишката...
Скрита в усмивка.
Душата ти търсеща...
Сърцето ти, скърбящо,
красиво и биещо.
Нощта ухае на идващо лято,
на люляк, надежда и малко тъга.
На космическа обич,
на спомени, облечени в чистота
С треперещи пръсти едвам те докосвам,
а искам в прегръдка да те приютя