Не! Това до теб е плътта ,
дадена ми за кратичко време,
но ти виждаш само това.
Косите, които падащи крият
онова, което в молитва и страх,
копнеят негримираните очите.
Не съм аз!
Ръцете, с които прегръщам,
не са тези, които в твоите държиш.
Истинските пишат в пясъка стих,
който морето в дълбините ще приюти.
Не виждаш мен!
Това е плътта ми ,
в която убежище си намери
изтощената ми от думи душа.
Притихва в горчива усмивка,
в копнеж на непролята сълза.
Не съм аз!
Не мога да бъда това!
Ти стоиш от другата страна .
Не виждаш! Не е дъждът,
аз се стичам по измитите
изпотени стъкла!
Така те докосвам без пръсти,
прегръщам те без ръце.
Аз съм точно тук,
но ти търсиш лице!
Няма коментари:
Публикуване на коментар