вторник, 8 декември 2020 г.

Дишай

 Бял таван и подредена стая!

Танцуващите фигурки на наколко дервиша!


Самотно бе и някак странно,

умирах или  забравих как се диша...


Някакво си счупено бурканче,

разхвърлян цветен пясък,

капки кръв по натрошеното стъкло,

надежда преоблечена във безразличие.


Започнат стих и недовършен.

Спънах се във многоточия.

Опит пак да бъда силна,

да си простя и пак да се обичам.



Таванът пак е бял.

В стаята танцуват същите дервеши.

Завършен вече стих.

Някой ми прошепна във ухото:

-Дишай!


Няма коментари: