Танцуващите фигурки на наколко дервиша!
Самотно бе и някак странно,
умирах или забравих как се диша...
Някакво си счупено бурканче,
разхвърлян цветен пясък,
капки кръв по натрошеното стъкло,
надежда преоблечена във безразличие.
Започнат стих и недовършен.
Спънах се във многоточия.
Опит пак да бъда силна,
да си простя и пак да се обичам.
Таванът пак е бял.
В стаята танцуват същите дервеши.
Завършен вече стих.
Някой ми прошепна във ухото:
-Дишай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар