понеделник, 7 декември 2020 г.

Заваля

Затворих очите си.

Завалях тихо в душта си.

Промих раните в сърцето си!

Напоих пустинните чувства!

Валях на мънички капки!

Ветровете разъбркаха думите,

а аз ги произнасях едва.

Понесоха се в полет далечен,

помахах им нежно с ръка.


Валях по циментовият перваз,

по павираната притихнала улица.

Морето прегърна крясъка ,

превърна го във вълна.

Отнесе го в дълбините си

и спусна се тихо нощта.

Навалях се! Нарисувах се в стих!

Превърнах сълзите във бисери,

събрах си всички разпиляни парчета,

демоните си победих








Няма коментари: