четвъртък, 28 юни 2007 г.

Обичай за да вярваш


"Обичай- за да вярваш,

вярвай, за да не те боли .."

И точно в това е смисъла. Едва ли някога съм си представяла, че и аз ще напиша късметчето си тук.

Дори разбрах защо ми се падна. Бях твърде заета да мисля за минали неща и вкопчена в идеята, че нищо от тях не се е получило, забравих да мечтая. Забравих да се забавлявам. Забравих, че трябва да обичам.

И колкото и да казвах, че съм непоправима романтичка, всъщност забравях да видя тези малки неща, които ни карат да се усмихнем.

Жан беше задал въпроса "Какво за вас е романтиката?". Отговорих му в две писма лично до него, но сега ще отговоря как я чуствам аз и какво е за мен.

Незнайно защо когато се каже романтика, всеки си представя вечеря на свещи и червена роза.

А пък има толкова други неща. Понякога дори е романтично да лежиш сам в тревата и да гледаш звездите.

Някой да ти подари току- що откъсната теменужка и да вдишаш аромата й. Романтично е да седнеш в парка на някоя пейка и да държиш ръката, на човека до теб.

Романтично е, когато ти е студено Той/ Тя да те прегърне. Не , че това ще те стопли. Както се казва в една моя любима песен "Разкъсах и последната си рокля, та ти сега да не умреш от студ".

Романтичен е дори един sms написан с простички думи, но пратен от сърце.

14,02 не е романтичен ден. За хората, които наистина се обичат, той е поредния ден от един голям празник. Защо трябва да има определен ден , вкойто да си подаряваме цветя и подаръци, след като вече сме дали най- големия подарък- сърцето си.


А ако още не сме го направили не ни оставо нищо друго освен да продължим да обичаме, ако не друг , то поне себе си, за да вярваме, че някой някъде чака и иска точно нас, а така наистина няма да боли

1 коментар:

Анонимен каза...

Как говорилось на [url=http://www.soki.tv]Seexi.net[/url] Предложили работу в торговом центре кассиром на мороженное.Когда я поведала подруге что пойду на собеседование туда,она засмеялась типо работа немилая,Парень мой также ухмыльнулся.Мне же не на улице предложили,почему такая реакция.Мне очень обидно что меня не поддержали,все так как знают как долго я искала работу.Я в данный момент так не уверенна в себе,я ждала поддержки.Теперь вообще никуда не хочется идти,хотя знаю что нужно уже работать начинать.Если поймут будут все смеятся нужно мной чтоли? что делать?