Обичай за да вярваш

"Обичай- за да вярваш,

вярвай, за да не те боли .."

И точно в това е смисъла. Едва ли някога съм си представяла, че и аз ще напиша късметчето си тук.

Дори разбрах защо ми се падна. Бях твърде заета да мисля за минали неща и вкопчена в идеята, че нищо от тях не се е получило, забравих да мечтая. Забравих да се забавлявам. Забравих, че трябва да обичам.

И колкото и да казвах, че съм непоправима романтичка, всъщност забравях да видя тези малки неща, които ни карат да се усмихнем.

Жан беше задал въпроса "Какво за вас е романтиката?". Отговорих му в две писма лично до него, но сега ще отговоря как я чуствам аз и какво е за мен.

Незнайно защо когато се каже романтика, всеки си представя вечеря на свещи и червена роза.

А пък има толкова други неща. Понякога дори е романтично да лежиш сам в тревата и да гледаш звездите.

Някой да ти подари току- що откъсната теменужка и да вдишаш аромата й. Романтично е да седнеш в парка на някоя пейка и да държиш ръката, на човека до теб.

Романтично е, когато ти е студено Той/ Тя да те прегърне. Не , че това ще те стопли. Както се казва в една моя любима песен "Разкъсах и последната си рокля, та ти сега да не умреш от студ".

Романтичен е дори един sms написан с простички думи, но пратен от сърце.

14,02 не е романтичен ден. За хората, които наистина се обичат, той е поредния ден от един голям празник. Защо трябва да има определен ден , вкойто да си подаряваме цветя и подаръци, след като вече сме дали най- големия подарък- сърцето си.

А ако още не сме го направили не ни оставо нищо друго освен да продължим да обичаме, ако не друг , то поне себе си, за да вярваме, че някой някъде чака и иска точно нас, а така наистина няма да боли