събота, 25 септември 2010 г.

За гъбите и хората


"Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете.Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго, освен сметки. Цял ден повтарял като теб - "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба" -Из Малкият принц

Не случайно , тази страница започва с любимия ми цитат от Малкия Принц.

И сега защо ми е любим, знам ли аз, може би ми омръзна онова обкръжение от гъби

навсякъде около мен.


От онези все сериозни хора, които постоянно те критикуват. Постоянно те нараняват

само защото си различен. Само защото си усмихнат и привидно щастлив.

Ето, това е статията за тях, не че я заслужават , ами просто не мога да не си го кажа.
Сега ще ви разкажа за моето поле с "гъби". Само дето истинските мълчат, а тези приказват ли приказват, ... дори когато не е никак необходимо.

Аз всеки ден се срещам с тях. Денят ми започва и завършва с тях. Ама иначе се компетентни

по всички въпроси. Големите световни проблеми обикновено се въртят около нечии неизмити чинии.

Усмивката, ех това пък ако знаете какво предизвикателство е. А любовта към човека с когато споделяте общ дом и ох- леле имате дете- такава любов е Мисията невъзможна. Иначе пък сме много компетентни щом се отнася до нечии други отношения.

Ние сме самата сериозност и преданост, а какви приятели сме сама. Е ... сега

нека оставим настрана това , че обичаме да си говорим често зад гърба

и да си се подиграваме. Та то това е в реда на нещата. Все пак утре отново ще обядваме

заедно и ще унизим поне още един човек , от тези, ;които са по- нисши от нас.

Така ще погалим собственото си самолюбие, ще сме ;се покатерили на онзи пиедестал
, върху купчинка от трупове или осакатени души. Но нали все пак сме готини и сериозни хора.

Тези щастливите, или поне привидно такива, те утре пак ще се усмихнат.

Въпреки напиращите им днес сълзи. И така всеки ден. Ние дори няма да се

вгледаме в тях. Че защо ли?

Те са малки. Те обичат. Те вярват. Те се оглеждат в очите на другите.

Те са някакви малки смешни хора, които незнайно защо съществуват.
Те- малките хора- с големите сърца. Които не могат да ти дадат нищо друго освен една усмивка.



Но тя не струва нищо, нали?
Тогава защо са ни ?

И ако си прочел всичко това, значи ти не си просто "гъба", понеже те никога

не остават до края

Няма коментари: