четвъртък, 27 май 2021 г.

Светлина


Премина и най-студената зима,
премина тъмният миг.
Нощите сега са различни,
в тях не рисувам картини,
а с цветове, пиша някакъв стих.
Разказвам за някого,
кого в душата си пуснах,
случайно, почти без да искам.
Разделихме си, сякаш по равно
една болка, една тъмнина.
Разказвам за някого,
такъв един, почти непознат.
Някой до вчера далечен,
а днес ... почти като свят.
И някак тъгата му,
тази прикритата,
напомни ми мен.
Загледах се в очите му,
дълбоки и топли,
там на дъното скрил е,
дъгата в дъждовния ден...


Крясъкът на душите ни,
смеси се в тишина.
Във въздишки и паузи,
в сняг, който в очите
ни простичко заваля.
Там някъде, от студа скрити,
в мълчание се откривахме.
В шепот и многоточия,
там, там се намирахме.
Разказвам за някого,
когото познавах едва.
Когото почти не харесвах,
но поделихме си сякаш нощта.
Премълчахме студената зима,
валя в сърцата и пролетта.


Той влезе дълбоко в душата ми,
безшумно, на пръсти,
макар и почти непознат.
Някой, приличащ на мен,
някой, на който искам да се усмихна,
някой правещ светът ми цветно богат.


Някой влезе в душата ми,
когато в нея се спусна тъжна мъгла.
Срещнаха са двата ни мрака,
направиха си мъничка светлина

Няма коментари: