да достигнеш скритото там,
опита да се превърнеш във буря,
а знаеш, че се страхувам когато гърми.
Защо, не искам да питам,
ти трябва моето дъждовно небе.
Не знаеш цената на капките,
които от него валят.
Опита да влезеш в морето ми,
а не знаеш колко дълбоко е там.
Колко е топло при всеки нов прилив,
а отливите как студно мълчат.
Опитваш да докоснеш небето ми.
Носиш тъмни облаци и гърмиш.
Открадна шепа море от душата ми,
ще можеш ли жаждата да си утолиш?
Докосна част от небето ми,
превърна се в облак,
опитваш се там да гърмиш,
достигна до бреговете ми,
опита светът ми да разрушиш.
Аз пуснах те в дъждовно ми небе,
не чу нищо, от шепотът му, нали?
Открадна си шепа море,
утоли
ли с нея жаждата си поне ...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар