понеделник, 13 февруари 2012 г.

Наздраве- за Любовта


Тя вървеше по тъмната малка уличка. Снегът навяваше точно в очите и, а студеният вятър с всеки повей, смръзяваше цялото и тяло. Изведнъж изгуби равновесие. Под снежната 10 см пелерина се криеше късче лед. Повалия на земята. Стоеше на средата на пътя, паднала на коленете си. Толкова и бе студено, че дори не усети болката. За миг дори не и се искаше да става. Но стана. Изтупа се, изпарви се и продължи...
Но убицата ставаше все по- малка и все по тиха. Все по - тъмна, но вече не усещаше студ. Само една топла сълза се търкулна по лицето. Беше и тъжно.
Утре е празник. Празник на влюбените. Всеки я питаше с кого и какво ще празнува. И не , че и се празнуваше, и не че вярваше в този празник, но щеше да е сама.
Щеше отново да стане в 8ч, да направи сутрешното си капучино с парченца шоколад, да запали две поредни цигари. Да облече нещо топло и да отиде на работа.Работата единственото място , на което се спасяваше от мислите си , че е сама. Щеше да се прибере в 19.30ч и да си пусне някоя романтична комедия или пък да си сипе чаша с вино и да хване химикала, за да напише някой стих. Да прочете някоя книга, само и само времето да мине по- бързо.
"Празно ми е! Студено ми е! Самотно ми е!"- каза сама на себе си. Сълзата в окото и пътвърждаваше тези мисли.
Прибра се и влезе в банята. Пусна горещия душ, за да се стопли. Погледна коленете си. Бяха посинели от паданато, но не я болеше... другата болка, тази в душата бе по- силна. Седна на плочките и докато горещите струи вода се стичаха, свита на топка се разплака. Плачеше с глас, скрита и заклюбчена в банята.
Истината бе, че в утрешния ден за пореден път щеше да се прибире сама. Да седне на масата отново сама. Щеше да пие вино с мислите си. Да легне в празното си и студено легло и да се събуди отново сама. За кой ли път.
Щеше да си каже, че догодина всичко ще е различно. Че чашите за вино ще са две. Омръзнало и беше да е сама. Не искаше и не можеше вече, но ... явно на някои хора просто не им е писано.
Наздраве! Честит празник и на тези, които утре ще празнуват сами с мислите и надеждите си.
Наздраве! На тези, които ще сипят вино в една чаша.
Наздраве! На вас, които утре няма да получите балон във формата на сърце или цветя.
Наздраве! Да живее Любовта!

2 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасно написано... Изтрадано и възвишено!

Поздрав!

Ralitsa Kolcheva каза...

Благодаря! Както казах на една приятелка, някои хора се радват на празника и си изживяват любовта. Другите пишем за нея