Ден съвсем обикновен

Дъждовни стихове

понеделник, 27 август 2007 г.

Твоята картина

Тъмна непрогледна нощ.
Облаци , и без звезди.
Рисува твоята четка сега,
платното поглеждаш с насълзени очи.
Черен гарван рисува твойта ръка.
Боите рамесваш с четката сам,
поставяш голяма пълна луна.
Листа на клони отвяни,
бури , ярост , сълзи.
Това с толкова нежнос
нарисува на гърба ми ти


Публикувано от Ralitsa Kolcheva в понеделник, август 27, 2007
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в XСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest

Няма коментари:

Публикуване на коментар

По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Translate

Facebook визитка

Ралица Димитрова

Направете си визитка

Живот върху хартия

Моята снимка
Ralitsa Kolcheva
Преглед на целия ми профил

Популярни публикации

  • Небето и аз
    Хаосът и тъгите . Сълзите, звездите .. Памуковото небе. Стаята, споменът, снимката. Пожълтелите листи, изсъхналата сълза. Светът, който изми...
  • Аз, Прехода и Ку- Ку бенд- една безмислена история, с много смисъл
    1993 година. Или аз на 9 години. На скоро закупения цветен телевизор марка Велико Търново има две телевизии. Канал 1 и Ефир 2. Рядко пуска...
  • Душа
    Как си представям душата, веднъж някой попита, а аз в размисъл замълчах. Думите не стигат да я опиша, затова взимам боите.   Рисувам безкрай...
  • Срещна ли тъга?
    Срещал ли си някого, с когото да усещате едно? Да виждаш през очите, някъде дълбоко до душата? Виждал ли си ъгъл тъмен и покрит от прах? Чув...
  • Днес
    Аз нямам девет живота. И единият вече изтича. И сякаш набързо летях, през някакви небеса, които сама си измислих. И губих се няколко пъти, а...
  • Липсваш ми
    Липсваш ми! По дяволите как ми липсваш! Как празно е без теб сега! Как казваше, че ме обичаш, а сега останала е само тишина . И ...
  • Без оризова хартия, мастило и перо
    Някак си наивно ми се прииска да пиша на свещ. Да имам перо и черна мастилница. Под прозореца ми, под улична стара лампа от ковано желяз...
  • Сълза
    Спускам се тихо и падам в изстинали длани. Идвам на мънички стъпки, със себе си нося нощта.
  • Търся те
    Мислех си денем и нощем, за онова, което с теб не изричаме, за погледите тъжно докосващи, раните, които сме заобичали. Та кой обича тъгата,...
  • Слънчогледите превръщат се в слънца
    Ден съвсем обикновен! И просто нищо, случващо се зад вратата... Съвсем обикновени хора, облечени във сиво. Само слънцето днес свети по-р...

Читатели

Етикети

стихове (94) лични (51) монолози (32) град (29) мисли (28) любов (24) болка (20) разкази (19) дъжд (14) да обичаш на инат (13) надежда (12) сърце (10) тъга (9) писма (8) разказ (7) Бог (6) за мен (6) приказка (6) размисли (6) сън (6) грях (5) зима (5) лято (5) есен (4) есета (4) спомен (4) спомени (4) Творение (3) ангел (3) мечти (3) море (3) раздяла (3) разрушения (3) спомен за теб (3) p.i.f. (2) Мартин (2) пролет (2) социално (2) Димо Стоянов (1) вълни (1) душа (1) мичти (1) младия папа (1) небе (1) св.ап.Павел (1) сълзи (1) тишина (1)
Защитено. Тема „Смайване ООД“. Предоставено от Blogger.