Ден съвсем обикновен

Дъждовни стихове

понеделник, 27 август 2007 г.

Твоята картина

Тъмна непрогледна нощ.
Облаци , и без звезди.
Рисува твоята четка сега,
платното поглеждаш с насълзени очи.
Черен гарван рисува твойта ръка.
Боите рамесваш с четката сам,
поставяш голяма пълна луна.
Листа на клони отвяни,
бури , ярост , сълзи.
Това с толкова нежнос
нарисува на гърба ми ти


Публикувано от Ralitsa Kolcheva в понеделник, август 27, 2007
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в XСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest

Няма коментари:

Публикуване на коментар

По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Translate

Facebook визитка

Ралица Димитрова

Направете си визитка

Живот върху хартия

Моята снимка
Ralitsa Kolcheva
Преглед на целия ми профил

Популярни публикации

  • Аз, Прехода и Ку- Ку бенд- една безмислена история, с много смисъл
    1993 година. Или аз на 9 години. На скоро закупения цветен телевизор марка Велико Търново има две телевизии. Канал 1 и Ефир 2. Рядко пуска...
  • Обичай за да вярваш
    "Обичай- за да вярваш, вярвай, за да не те боли .....
  • Последното писмо
    "Сбогом моя любов чуй викам след теб. Сбогом моя любов аз не плача. Вече нямам сълзи‚ пада само дъжда‚ сбогом моя любов‚ аз ...
  • Толкова много
    Наричах те по име.  А тайничко нашепвах ти любими. Обичах те толкова много. Толкова много… много. Дишах въздух от тебе.  Живеех...
  • Да бъдеш спомен- Отговорите в обратен ред
    Сега знам, че четеш. Знаеш, че пиша на теб. Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, които ми зададе. Така, както умея аз. По моя си на...
  • Небето и аз
    Хаосът и тъгите . Сълзите, звездите .. Памуковото небе. Стаята, споменът, снимката. Пожълтелите листи, изсъхналата сълза. Светът, който изми...
  • Тръгна ли, невиДимо момче?
    Тръгваш ли Вълшебнико... Та беше тук за твърде кратък миг нарисува Приказка красива, изпя се целият във стих. Пося в душите ни поля с надежд...
  • Счупени
    Говоря в тъмното, с хиляди малки звезди. За надеждата, вярата, смисъла на всичките дни. Говоря за тъгата бездумно, за сбогуването, плачът, о...
  • Поредното последно писмо
    Всичко, което не можех да ти кажа ... всичко, което толкова исках да ти кажа .... Опитах се да го събера на бял лист хартия ... но ... ...
  • Героите след представление
    Това не е любовна история, нито разказ след ,който трябва да се разплачеш. Поука в края няма. Дори историята съвсем не е докрай разказана. ...

Читатели

Етикети

стихове (94) лични (51) монолози (32) град (29) мисли (28) любов (24) болка (20) разкази (19) дъжд (14) да обичаш на инат (13) надежда (12) сърце (10) тъга (9) писма (8) разказ (7) Бог (6) за мен (6) приказка (6) размисли (6) сън (6) грях (5) зима (5) лято (5) есен (4) есета (4) спомен (4) спомени (4) Творение (3) ангел (3) мечти (3) море (3) раздяла (3) разрушения (3) спомен за теб (3) p.i.f. (2) Мартин (2) пролет (2) социално (2) Димо Стоянов (1) вълни (1) душа (1) мичти (1) младия папа (1) небе (1) св.ап.Павел (1) сълзи (1) тишина (1)
Защитено. Тема „Смайване ООД“. Предоставено от Blogger.