щом искаш, ела.
Ще ти нарисувам картина,
ще ти разкажа за нощите,
в които все не спя и не спя.
Ще открия за теб небесата си,
в които няма бури, само ръми.
Дъждовете в душата ми са красиви,
приличат на бисери, не на сълзи.
Ще ти разкажа как от дете скитам,
за да си говоря с нощта,
как ми разказваше приказки,
как между звездите си ме прибра.
Ела, говори с ветровете ми.
Полети далече с тях.
Там където се смеех,
там където ранена кървях.
Нека те отведе вятъра,
в онази нощ, която дишах едва.
Когато сърцето ми пръсна се,
на малки парченца в онази стена.
Чуваш ли как се разби?
От безсилие, от предателства,
от гордост, его, фалшивост ,
от маски, неискреност и лъжи.
Поиска да видиш в небето ми,
облачно е и често в мене вали.
Разхождам се нощем,
знам как се казват всички звезди.
Научиха ме парчетата да събирам,
как да се почиствам душата си,
как да дъх да поемам отново,
как да рисувам с пръсти мечти
Няма коментари:
Публикуване на коментар