на пръсти разхождам мечти.
Там дишат свободно,
със звездите летят.
Луната докосват с пръсти,
от макове правят венци.
Събирам в шепите бисери нежност,
които тихичко просто валят.
Разхождам душата си нощем,
с бяла рокля и боса,
по покривите някъде над града.
Щурците под прозореца свирят,
мелодия тихо и нежно,
а светулките игриво блестят.
По керемидите нощем,
малко преди да заспя,
пускам мечтите свободно
да се разходят в небето,
да се слеят с капките нежност,
да се превърнат в роса.
Да попият аромат на надежда,
за да посрещнат отново деня
Няма коментари:
Публикуване на коментар