сряда, 2 юни 2021 г.

Разхождам се нощем

По керемидите нощем,

на пръсти разхождам мечти.

Там дишат свободно,

със звездите летят.

Луната докосват с пръсти,

от макове правят венци.

Събирам в шепите бисери нежност,

които тихичко просто валят.


Разхождам душата си нощем,

с бяла рокля и боса,

по покривите някъде над града.

Щурците под прозореца свирят,

мелодия тихо и нежно,

а светулките игриво блестят.


По керемидите нощем,

малко преди да заспя,

пускам мечтите свободно

да се разходят в небето,

да се слеят с капките нежност,

да се превърнат в роса.

Да попият аромат на надежда,

за да посрещнат отново деня


Няма коментари: