сряда, 20 януари 2021 г.

Тръгна ли, невиДимо момче?

Тръгваш ли Вълшебнико...

Та беше тук за твърде кратък миг

нарисува Приказка красива,

изпя се целият във стих.

Пося в душите ни поля с надежда,

грееше в очите ти дълбоки добрина.


Летиш ли днес?


Цялото небе сега е твое!


Слънчево е!


Мисля си, че се усмихваш,

галиш ни с лъчи!


И пак си тук!

И рано сутрин,

прибираш в шепите си всичките звезди,

които вечерта отново ще разпръснеш,

ще пеят песните ти морските вълни!


Тръгваш ли, НевиДимо момче?


Витлеемската звезда със себе си те взе...

Сърцето ти във други три сега тупти,

а ти оставаш на земята вечно,

с лятото, което във душите ни си подарил...


Цялото небе сега е вечно твое.

Научи го като теб красиво да вали!

По ветровете пак ще си говорим!

Разпери крилете ангелски! Лети!

Лети!




Посветено на Димо Стоянов P.I.F

Човекът с най-голямо сърце, който имах щастието да познавам.

Онзи, от който се учех и уча да пиша и неведнъж спасяваше живота ми!


2 коментара:

Galydim каза...

Ще се радва, че не спираш да пишеш...

Bal4ika каза...

�� Великолепно е!!!