Непотребен си. Изоставен. Просещ днешната трохица хляб.
Мръсен си и прашен.
Ровещ в контейнера с боклук.
Вътре има недопита бира и един догарящ фас.
Живота си, така ли си представи?
Протегната в нищото ръка.
Един кашон за дом.
Найлон-прозорец и врата.
А хората просто подминават,
за тях си онзи странен непознат.
Един от многото , които просят
и децата плашат с тях.
Облечен в малки дънки,
с раздран кафяв кожух.
Обул без чорапи обувки,
а хляба ти е мухлясал и сух.
Изоставен си. Може би непотребен.
Мръсен, вмирисан и плашещ.
Протегнал трепереща отново ръка.
Сам си, вероятно даже и болен.
Искаш да преживееш нощта.
Прибираш се във кашона.
Затваряш тънката найлонава врата .
Няма коментари:
Публикуване на коментар