Никога не съм вярвала, че можеш да познаваш някой истински. Да знаеш всичко, за него. Замислих се колко хора ме познават истински? Има ли изобщо такива? А нужно ли е , да знаеш всичко, за някой , за да го познаваш? Нужно ли е да се ровим в миналото на другите и да ги виним за грешките, които са направили, като просто можем да ги прием такива, каквито са сега. С всичките им хубави и лоши черти, а не въпреки тях.
Защо се ровим и търсим грешки в другите, вместо да се радваме на хубавите мигове?
Има хора и моменти в живота ми, които никога няма да забравя. Един такъв човек ми каза, че живота е е сбор от кратки мигове. Колкото повече са хубавите, толкова повече и живота ни е бил пълноценен.
Малките неща правят живота ни красив!
Спомням си къде и на кого казах, че не харесвам рози. Свързвам ги с всичко друго, но не и любов и романтика.
Харесвам горски цветя, кото теменужката. Малки, но толкова ароматни , нежни и красиви. Но любимото ми цвете винаги ще си остане Момината сълза. Нали знаете как изглежда, мъничка с бели листенца, които когото повява вятър леко се полюшват като камбанки.
Някога в градината ни на село ,баба ми беше засадила много от тях. Обичах да сядам в двора и и да гледам как се полюшват, да усещам аромата им, да си представям...
Представях си как съм се загубила и плача на брега на реката. А около мен куп Момини сълзи. Тогава идва Той , моя принц, от моята приказка. Идва откъсва едно цвете и го поставя в ръката ми. После ме спасява...
Но моите принцове, никога не ми подариха Момина сълза. Купуваха скъпи подаръци или парфюми, които свършваха толкова бързо, колкото и самите ми връзки. Но никой така и не ме откъсна дори една момина сълза..
Водеха ме в заведения от , която музика там, не можехме да си чуем мислите, какво остова да проведем разговор. А колко по приятно би било просто да отидем на разходка в парка, да си направим пикник в планината или да поседнем просто така на брега на езерото.
Казват, че жените сме искали много, за да сме щастливи.
Аз не знам колко много искам, за мен е просто. Искам топлинка. Искам онази Любов, която те кара да се бориш с трудностите, която те кара да се усмихваш , когато другия е щастлив, или да плачеш когато му е тъжно. Искам когато другия път отворя очите си и до мен има някой друг, да знам, че мястото ми е там , там да него.
Колкото и да ми коства, колкото и да казват, че няма такава любов, аз ще намеря моята