Ти тръгна си с нощта
замина много далече..
За последно бе това
и знаех няма да те видя вече.
С приятелска усмивка ти отвърнах
пожелах приятен път,
приятелски отново те прегърнах,
приятелски за кой ли път.
Затворих безшумно вратата
обърнах се на другата страна,
сърцето все по- бързо туптеше,
по лицето стече се сълза...
Завъртя ключа на колата
изгуби се там във нощта,
сви се от мъка душата,
там някъде в два вечерта.
Качих се по стълбите тихо
отворих онази голяма врата,
поклех онази съдба,
която отне те в два през нощта
Няма коментари:
Публикуване на коментар