петък, 2 април 2021 г.

След дъжда

Стената срутена.

Между отломките стоя.

Покрай мен прелитат спомени,

чувства, мисли и желания,

които срещу същата стена крещях.

Някак тихо е в душата ми,

нещо между примирение и свобода.


Намерих  онова момиче,

което замечтано,

изгрева посреща на брега.

Стои и чака мен,

след толкова години,

отново то да бъде мен,

а аз да бъдя тя.


Изгубих себе си,

когато построих си

за прикритие стена.

в нея всичко хвърлих,

от крясъка безмълвен,

до последната непаднала сълза.


Стоя безмълвна и свободна,

уча се отново да вървя.

Събирам си отново буквички,

с които пак да се родя.


И пак да мога да обичам,

пак да бъдя цяла!

Пак да вярвам в себе си и хората,

да не се страхувам от света

Няма коментари: