Между отломките стоя.
Покрай мен прелитат спомени,
чувства, мисли и желания,
които срещу същата стена крещях.
Някак тихо е в душата ми,
нещо между примирение и свобода.
Намерих онова момиче,
което замечтано,
изгрева посреща на брега.
Стои и чака мен,
след толкова години,
отново то да бъде мен,
а аз да бъдя тя.
Изгубих себе си,
когато построих си
за прикритие стена.
в нея всичко хвърлих,
от крясъка безмълвен,
до последната непаднала сълза.
Стоя безмълвна и свободна,
уча се отново да вървя.
Събирам си отново буквички,
с които пак да се родя.
И пак да мога да обичам,
пак да бъдя цяла!
Пак да вярвам в себе си и хората,
да не се страхувам от света
Няма коментари:
Публикуване на коментар