Събуждах се.
Мечтах.
Танцувах под дъждовни капки.
И скачах в локвите с усмивка.
Вярвах и потъвах във безверие.
Летях и падах в прашните пътеки.
Пълзях...
Окалях се.
Изцапах се...
Понякога не исках да се вдигна.
А после хващах се за сламки.
Изплувах от собствените си капани.
Окъпах се в морета от сълзи.
Бях цяла, но носех белези от рани.
Изправях се!
И паднах пак!
А после за пореден път се вдигнах.
Събудих се!
Отново помечтах!
Подминах локвите с усмивка!
Чадър във чантата не сложих!
Не се научих, да се пазя!
Напротив, още повече обичах!
Плаках.
Смях се.
Толкова боля.
Но оживях, за да се напиша ...
Мечтах.
Танцувах под дъждовни капки.
И скачах в локвите с усмивка.
Вярвах и потъвах във безверие.
Летях и падах в прашните пътеки.
Пълзях...
Окалях се.
Изцапах се...
Понякога не исках да се вдигна.
А после хващах се за сламки.
Изплувах от собствените си капани.
Окъпах се в морета от сълзи.
Бях цяла, но носех белези от рани.
Изправях се!
И паднах пак!
А после за пореден път се вдигнах.
Събудих се!
Отново помечтах!
Подминах локвите с усмивка!
Чадър във чантата не сложих!
Не се научих, да се пазя!
Напротив, още повече обичах!
Плаках.
Смях се.
Толкова боля.
Но оживях, за да се напиша ...
картина:Иван Костов
Няма коментари:
Публикуване на коментар