Защо звъниш ... отново?
Мина ли година вече? Защо тогава вдигнах телефона? Защо вдигам и днес?
.... Не знам.
Може би да се сбогуваме ...
Може би раздялата да бъде както трябва ....
Може би да свърши вече всичко...
Изморена съм...
Безсилна съм...
И някак празна ....
Липсвам сама на себи си.
Липсва ми усмиката ми...
Липсва ми надеждата ....
Но не и ти ....
Останах в полето ми от слънчогледи.
Останах да си говоря с тишината на отминаващото лято.
С отминалите песни, за отминалата ни любов.
А може би, пък тя била е само моя.
Може би обичах само аз.
Вали отново ....
Спомняш ли си и тогава пак валя...
Пак звучеше същатата песен...
Преди година.
А днес ...?
Може би да се сбогуваме дошло е време.
Раздялата достатъчно боля.
Поне ме излъжи, че всичко вече свършва.
Излъжи ме, за да мога без теб да продължа.
Разбираш ли-
Ранена съм.
Боли ме.
Безсилна съм.
И чуствам се безкрайно празна
Няма коментари:
Публикуване на коментар