Когато бях малко момиче
Нощем ми разказваха приказки.
За девойки неземно красиви
И принцове смели и верни.
В мечтите си бях Пепеляшка
И Снежанка дори.
Мечтаех за принца
И вярвах, че ще си ти.
Но когато децата порастнат
Шамар жесток удря им реалността.
Принцове отдавна няма
А понякога боли от любовта.
Е, няма принцове и принцеси
Зли магьосници и феи добри.
Има само спомен – надежда
Че и този път любовта ще ни спаси
Няма коментари:
Публикуване на коментар