неделя, 5 февруари 2012 г.

Всичко за едно "Обичам те"


Очакването. То е най- мъчително. Чакаш нещо да се случи и то все не се случва.
Всички дни са еднакви. Сиви, студени, дълги и празни.
Натежала тишина , покрита със снежна перелина. Чисто и бяло. Без цветове. Студено като в душата и сърцето ми. Снежинките бавно се спускат и се разтопяват върху лицето ми.
Вървя по пътя и се опитвам да поплача. Не мога да плача. Научих се да стопирам сълзите. Научих се да стопирам емоциите. И все пак очаквах.
Очаквах нещо да се случи. Очаквах приказка. Или поне филм с хубав край. Очаквах. Надявах се. Молих се. Просих. Прощавах. Плаках. Примирих се. Примирих се с нищото, което се случваше. Примирих се с разбитите кули. С предадените очаквания. С мълчанието на телефона.
С битките, които водих сама. Монолозите нощем. Чашите вино, което изпих.
Знаеш ли, изморих се да чакам.
-букета от слънчогледи
-усмивката сутрин
-нощите, в които да спя на твоето рамо
Изморих се да чакам. Изморих се да не плача. Изморих се да се крия и да правя компромиси. И всичко за едно просто "Обичам те", което така и не получих
-
Публикуване на коментар