петък, 1 ноември 2013 г.

Просяк

Непотребен си. Изоставен. 
Просещ днешната трохица  хляб.
Мръсен си и прашен.
 Ровещ в контейнера с боклук. 
Вътре има недопита  бира и един догарящ фас.

Живота си, така ли си представи? 

Протегната в нищото ръка.
Един кашон за дом.
Найлон-прозорец и врата.

А хората просто подминават,
за тях си онзи странен непознат.
Един от многото , които просят
и децата плашат с тях.

Облечен в малки дънки,
с раздран кафяв кожух.
Обул без чорапи обувки,
а хляба ти е мухлясал и сух.

Изоставен си. Може би непотребен.
Мръсен, вмирисан и плашещ.
Протегнал трепереща отново ръка.
Сам си, вероятно даже и болен.
Искаш да преживееш нощта.
Прибираш се във кашона.
Затваряш тънката найлонава врата .






Публикуване на коментар