понеделник, 8 август 2011 г.

Любовта не е достатъчна


"А ти защо не спиш?"- ме питаш ти. Отнел спокойствието на съня ми.
Отнел и малката останала усмивка на лицето ми.
Не спя. Не мога да заспя. Не искам. Страх ме, че ще сънувам ... теб.
Боля достатъчно.
Плаках- достатъчно.
Обичах те достатъчно, даже повече.
Нарани ме достатъчно.

Навираше ми щастието си в лицето, а после липсвала съм ти.
Липсвам ти, но не достатъчно.
Не и днес.... И не за мен.
Помниш ли, че ти ме пусна да си тръгна?
Не аз бях лошата- та аз не исках нищо.
Любовта ми бе безплатна. Обичах те, заради усмивките, заради целувките и допирът на ръката ти в моята. Не исках нищо- освен да си до мен. Не исках друго- само да си верен. Не исках повече от истината. Но и това ти беше много.
И лоша бях. И виках. И затварях телефона. Сърдех се . Да, много лоша бях.
Бях лоша, но не бях и сляпа. Нито глуха.А пък глупава съвсем не съм.
Дали ми липсваш- липсваш ми.
Дали боли- навярно още малко ми нагарча.
Обичам ли те-
Обичах те. Но Любовта не бе достатъчна....
Публикуване на коментар