Искаш ли да ти разкажа? Да ти разкажа за времето, в което чаках да ми звънеш, а телофона ми мълчеше. Тогава, когато очаквах, когато се надявах и плачех...
Тогава, когато ти ме отлагаше за друг път. За утре. А утрето се случваше след седмица... Когато ти звънях, а ти не вдигаше, а после казваше "Не съм чул"
Сега звъниш. Но аз не те очаквам. Не съм те търсила. Не те и искам. Не плача, а в телефона ми , отдавна спомени от теб няма останали. И съобщенията ти изтрих. И теб изтрих от мислите си.
Изтъргах те от пода на сърцето ми. Промих раните със сълзи. Спомените ни, заместих с мечти, за нещо друго. За някой друг. С мечти за себе си, но не за теб.
Липсвала съм ти, отново. Но липсвам ти със закъснение. Дори не знам, дали наистина ти липсвам. Това вече съм го чувала и друг път. Знам и как завършва всичко.
Простих ти, но не мога да забравя. За дните в очакване, за безсънните нощи. За пътите , в които отлагаше , а аз те очаквах. За годината на агония,в която съдистично ти ме измъчваше. Когато казваше, че ме обичаш- когато лъжеше с най- святата дума. Защо ми е такава измамна любов, като твоята? Колко пъти още трябва да ти повярвам? Не вярвам. Не искам да вярвам. Ти отново лъжеш. За хиляден път.
Спрях да ти вярвам. Спрях да очаквам. Телефона мълча твърде дълго. Твърде дълго се надявах. Наивно, направо до глупост, аз чаках и чаках. Криех сълзите. Попиваше ги възглавницата. Говорех си сама с нощта, защото теб просто те нямаше. Аз свикнах сама. Научих се да бъда сама. Да се справям с всичко сама. И днес не си ми нужен.
Днес не те обичам, защото обичайки теб, намразвах себе си. Мрезех се за слабостта си.
А днес, наистина отивай си. Това го можеш най- добре.
Не ми звъни. Изтрих те. Изтъргах те от пода , на мъничкото ми сърце.
4 коментара:
ДА! Това е просто свикваме да ни лъжат, да ги няма и да се върнат и да е истина... гаранция няма, няма кой и как да върне чакането, сълзите , думите... ! Знам как се чувстваш... развълнува ме точно в този момент!
Тогава, казваме,ти просто закъсня
Обикновено човек като обича исстински си слага едни капаци на очите.Които му пречат да види самата истина ..и тогава се получава едно чакане..чакане.чакане..Някой чакат само дни,други месеци,а тези по търпеливите като мен години.Но крайт винаги е един и същ след като си чакал и докато си чакал те е боляло.В един прекрасен ден се събуждаш и осъзнаваш.Какво си изгубил и какво си печели от това да чакаш няко човек..това да обичаш някой който не отвръща на същото освен с лъжи ..малко или много те прави по-силен.А ти трябва сила за да кажеш "Край!!Стига вече ме е боляло.Заслужавам нещо по-добро,може да е смалко по-добро.Но е по добре с малко от колкото с николко".И така краят боли ,но времето лекува.След време разбираме че в този прекрасен момент ни е сме постъпили правилно и животът ни е станал малко по-розов :))
Тъй че не само жените могат да страдат заради някой мъж.Има и жени който се отнасят с мъжете така както с вас се е отнасял някой мъж.Няма как такъв е живота.Едни ги боли дълго отначалото ..други ги боли по-късно ,но всеки минава през една не споделена любов в живота си или поне повечето хора около мен.Но трябва да има не споделена любов ,за да можеш да оцениш тази която ще се появи по-късно в живота ни :)
Никой не твърди, че само жените плачат и страдат, просто аз съм жена и нормално пиша за женските страдания, което не значи, че не важът в пълна сила и за мъжете :)))
Мъж или жена всеки има сърце, страда, наранява и бива нараняван.
Чака и чака и ни остава да се надяваме, че ще дойде.Някой ден, нещо, малко или много по- добро
Публикуване на коментар