Улица 356

На Бъдни вечер, докато гледах Българската Коледа с едното око, а с другото се ровех в компютъра ми едни думи ми се набиха в главата
"Ние никога няма да донесем медал от Световно първенство или Олимпиада. Никога няма да има кръстена улица на нас...."

 Простете ми , ако цитатът ми не е точен. Това са думи на актрисата Силвия Лулчева. Тогава се замислих за улиците и имената, които носят. Разрових се в интернет , къде от чисто любопитство, къде от яд.
 Знам, че в София има улица с името 356. Не знам защо точно тя ми се е набила в съзнанието, но нима има толкова малко достойни българи , на които можеше да бъде кръстена, че се казва 356? После се поразрових още малко.
 Нахвърлях си няколко имена на известни и стойностни хора, оставили нещо в историята ни. За моя изненада, приятна в гр. Плевен има улица с името Емил Димитров.  Човекът изпял  " вторият химн " " Моя страна, моя България ".
 После се сетих за Валя Балканска.  Ако има някой, който не знае коя е тя. Това е жената чиито глас  пътува в космоса с песента "Излел е Делю Хайдутин". На нейно име улица няма.
 Няма и улица кръстена на Лили Иванова. Жената отдала целият си живот на музиката. Няма човек, който да не знае коя и тя. Няма мъж, жена, дете, което да не може да запее нейна песен и все пак , Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре.
   Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването Всяка неделя от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона.
И продължава да пее.  Пее близо 50 години, пее на сцена, пее на живо.
   Няма и улица Стоянка Мутафова. Нищо , че е най- великата българска комедийна актриса. Г-жа Стихийно бедствие, която и до днес ни забавлява, но вече от малкия екран. Може да има орден "Стара Планина" , но улица на нейно име няма.
 Няма и улица Георги Калоянчев и Георги Парцалев. Отново велики актьори, оставили сърцата си на сцената. Няма да изброявам всеки, заслужил с работата си, отдал сърцето си на културата и изкуството, поне една улица , един булевард да носят неговото име. Да, те нямат медали от Олимпиади. Никога не са били на световни първенства. Някои от тях дори още са живи. Живи във време, в което е изключително трудно да поддържаш едно изкуство. Да " нахраниш " с култура, хора погребващи ценности, но го правят.
 Правят го със сърцата си.
 Правят го за мен, теб и тези след нас.
 Мъчно ми е .
 Трябва ли , всички те да си отидат от този свят? Трябва ли жълтите вестници  да се опитват непрестанно да ги очернят и да се ровят в личният им живот, за да ги принизят? Трябва ли да живеят в забрава и бедност из родопските села? Колко години трябва да минат, за да заслужат мястото си на улична табела? Защото аз предпочитам улицата ми да е с името на някой велик човек , като тях, а не ул.356