неделя, 21 ноември 2010 г.

Три клечки кибрит- едно сърце


Три клечки кибрит.
Три шанса.
И нищо повече.
Три имена.
Три стрели.
Три дупки .
И само едно сърце.



Толкова имам.
Пък защо ли ми е повече.
Едно сърце ми стига, едно такова малко.
Много мъничко, но понася много.
Място не остана къде да бъде наранено.
Какво повече може някой да ми вземе?
Как можеш да разбиеш, нещо вече разбито?
Можеш ли да ме нараниш повече от това?
Какво можеш още да ми откраднеш?
Любовта ли- спрях да вярвам в нея.
Надеждата- на нищичко не се надявам.
Мечтите ли- та те се сринаха отдавна.
И клечките изгоряха.
Сълзите ми изгасиха пламъка.
Край свърши се.
Сърцето е на дупки.
Кърви и боли.
Едно сърце си имах.
Три клечки кибрит.
И три стрели.
Три имена.
И само спомен след това
Публикуване на коментар