сряда, 20 юли 2011 г.

Вали


Леко и присповно капките почукват по перваза, върху капаците на колите, ламарините на гаражите .
Протягам ръката си, ей така, просто да ме намокри. Да отмие от мен нещата, които тая в себе си. За които не ми се говори, а не спирам да мисля за тях.
Вали... В далечината проблясва светкавица ... и следва силен гръм ...

Страх ме в такова време. Поскачам от леглото си и започвам да хълцам, на пресекулки.
Не ми се спи- уморих се да спя.
Искам да гледам как силно вали. В такова време искам да мечтая....
Искам да е пороен дъжд- да скачам с двата крака в локвите, облечена отново в скъсаните сини дънки и бялото потниче ... И просто да ме вали ...
Да не мисля за нищо друго. Нека ме вали.
Искам да си представям как те срещам отово на средата на улицата. В същия тоди пораен дъжд. Как спираш щолата си до мен и излизаш от нея. Излизаш , но не за да ме прибереш, а просто за да се поцелуваме когато най- силно вали ...
Тогава, когато нищо друго освен нас, няма да има значение. Само ти , аз , дъжда и топлината на майската нощ .
Тогава, когато няма да има нужда да ти казвам , колко те обичам.
Тогава, когато няма да има нужда да ти доказвам, че ти си всичко за мен.

Дори когато те отричам. Дори когато бягам от теб. Когато се крия от теб.
Когато ти пращам смс-ите, които не искаш да прочетеш. Когато затварям с трясък телефона, защото знам, че те дразни. Когато после нарочно не вдигаш- а искаш да го разбиеш заедно с мен във земята.
Когато и ти ме отричаш. Когато ме обичаш и не. Когато те дразня, а посре отново се разтреперват мойте ръце...
Тогава имам нужда от тази целувка. Целувката ти в дъжда.
Любвта, която опитвам да скрия. Любовта, от която боли.
Любовта, която очаквам. Любовта, от каята сърцето тупти.
Тази , която утре ме успокоява.


А дъжда все така , се стича по измитите стъкла.
Почуква по перваза на прозореца, капаците на колите и ламарината на гаражите....
Вали. Просветна, може би пак ще гърми.

Няма коментари: