Исках да ти кажа

 Исках да ти кажа хиляди неща.
 Искаше ми се за миг до тебе да поседна.
 Още веднъж да да стопля моята, в твоята ръка....
 Искаше ми се да спра времето за миг.
 И прошка май да ти поискам.
 Но взирам се в голямата луната....

Думите засят в гърлото....
Вместо звук, отново пиша ти писма.
И не, че някога ще ги получиш.
И не, че още те обичам....
Забравила съм, как се случва любовта.
Забравих даже блясъкът ти в очите.
Просто ми остана мъничко тъга.
Скрих си я в усмивките.
Останалото просто се разпръсна из алеите,
из павираните улици, из перваза ми пропит от сълзи.
Искаше ми се да ти разкажа, какво е вече да не те боли.
Да ти покажа, че мога пак да се усмихна.
Че светът ми и без тебе се върти.
Вече не очаквам позвъняване на телефона.
Нито да почукаш на желязната врата.
Не очаквам да те срещна,
имам свобода.
Оставям те в тетрадките,
в листовете от писма.
Любовта, която винаги ще помня,
любовта, в която бях сама.
Перваза вече е пребоядисан.
Стигат толкова сълзи.
Стига, вече не боли.
Самотата не лекува разбитите сърца.
Виното не заличава тежестта.
Усмихвам се отново.
Исках само да ти кажа за това