Моето време ли беше това?Родих се между белите листи,
родих се с милиони мечти.
Хвърлях се в бой с ветровете,
за каузи, които сърцето само си избра.
Падах хиляди пъти ранена,
приятелски огън забит дълбока в гърба.
Родих ли се в правилно време,
вече не зная.
Ветровете дори срещу мен не излизат.
Нямам си верни оръженосци.
Всичко до днес си направих сама.
Платих си за грешните сметки,
платих си дори за страстта.
И паднах...
Родих се във време измамно.
Написах всички листи с любов,
за мастило използвах от своите рани кръвта.
Така изкарвах ножовете дълбоко забити,
търсех истината, зад свят заченат в лъжа.
Бях рицар, без броня, без страх.
Мечтаех за отношения, искрени чисти.
Мечтаех за щастлив финал.
Не ми останаха рими.
Не ми остана капка мастило дори.
Исках просто да бъда малко човек,
без да знам как от това ще боли.
Моето време ли беше ...?
Моята битка ли водих сега?
Какво се обърка, че само вятъра ми подаде ръка.
Нима молитви изричах напразно,
нима свещта в ръката ми тъжно горя?
Не искам човек никога да се раждам,
искам да бъда звезда.
Искам от високо да гледам, как и къде се обърква света.
Как хората стават студени и празни.
Къде е заключена добротата,
къде умряла лежи честността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар