Четирите стени са тъжно бели.Рамките със снимки хванали са прах.
Запечатани мигове и чувства.
Увехнал спомен и настъпил мрак.
И чашата стои на пода още,
настъпвам счупените стъкълца.
Поемам от дима отровен,
зад заключената скърцаща врата.
Припявам си една и съща песен,
надявайки се мислите да заглуши.
Вятърът донася хлад
а градът тъй тихо спи.
Четирите стени са истерично бели.
Изписвам с пръсти букви върху тях.
Взимам рамките със снимки пожълтели
и избърсвам натрупания по стъклата прах.
Запечатаните мигове за малко оживяват.
Музиката скоро също няма да звучи.
Събирам счупените стъкълца,
преди отново да се зазори.. .
Преди и есента отново да настъпи.
Преди да паднат тихо първите листа.
Дните да се оцветят във жълто,
и да си тръгнат и последните ята.
Ще оцветя стените си в зелено.
Ще нарисувам върху тях цветя.
Ще си купя нова чаша,
ще сменя и песента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар