четвъртък, 25 август 2016 г.

Преди да дойде есента

Четирите стени са тъжно бели.
Рамките със снимки  хванали са прах.
Запечатани мигове и чувства.
Увехнал спомен и настъпил мрак.

И чашата стои на пода още,
настъпвам счупените стъкълца.
Поемам от дима отровен,
зад заключената скърцаща врата.


Припявам си една и съща песен,
надявайки се мислите да заглуши.
Вятърът донася хлад
а градът тъй тихо спи.

Четирите стени са  истерично бели.
Изписвам с пръсти букви върху тях.
Взимам рамките със снимки пожълтели
и избърсвам натрупания по стъклата прах.

Запечатаните мигове за малко оживяват.
Музиката скоро също няма да звучи.
Събирам счупените стъкълца,
преди отново да се зазори.. .

Преди и есента отново да настъпи.
Преди да паднат  тихо първите листа.
Дните да се оцветят във жълто,
и да си тръгнат и последните ята.

Ще оцветя стените  си в зелено.
Ще нарисувам върху тях цветя.
Ще си купя нова чаша,
ще сменя и песента.


Публикуване на коментар