петък, 26 август 2016 г.

Мъртвият град

За път се приготвям грижливо.
В раницата поставям надежди,
несесера зареждам с  мечти.
Подреждам бъдещи спомени,
търся къде да оставя следи.
Пуснах в слушалките песен,
толкова нежно звучи ми сега.


Тефтера бавно отварям,
рисувам полски цветя.
Мечтата за влака беше красива.
Багажът тежеше- твърде много мечти.
От спомени детски навярно,
но града бе обрасъл с треви....

Пътят е толкова прашен.
Отвсякъде крещи тишина.
Толкова тъжно и страшно,
толкова задух и пустота...
Сгради кървят разрушени,
гробове на църкви,
въглени изгорели,
в далечината само скали...

Вятърът бие училищната камбана,
там танцуват откъснати, пожълтели листа.
По стените паяжини и дървени рамки,
по пода лежат счупените стъкла...

И улични лампи не светят,
път осветен единствено от луна.
Звездите тъжно немеят
и те примигват едва....

Хора тук няма отдавна.
Град мъртъв и  ням.
Една свещ тихо догаря,
една свещ в разрушения храм....

А аз сложих в раницата надежди...
Спомени детски, усмивки, мечти.

Намерих празни гнезда,
дървени счупена пейки.
Отворена желязна врата,
намерих тягостна тишина

Дори магазинът е празен.
Изчезнал звук на детски смях.
Разхвърляни клавиши от пиано,
път потънал в кал и прах.

В полето блещукат светулки.
Тъжна песен свирят щурци.
Птиците отиват си на ята,
Отворени са всички врати,
тихичко влиза през тях самота.



https://www.youtube.com/watch?v=Y7Sh_2Uy8as
                                                                                        б.а. В памет на многото обезлюдени български градове и села



Публикуване на коментар