За път се приготвям грижливо.В раницата поставям надежди,
несесера зареждам с мечти.
Подреждам бъдещи спомени,
търся къде да оставя следи.
Пуснах в слушалките песен,
толкова нежно звучи ми сега.
Тефтера бавно отварям,
рисувам полски цветя.
Мечтата за влака беше красива.
Багажът тежеше- твърде много мечти.
От спомени детски навярно,
но града бе обрасъл с треви....
Пътят е толкова прашен.
Отвсякъде крещи тишина.
Толкова тъжно и страшно,
толкова задух и пустота...
Сгради кървят разрушени,
гробове на църкви,
въглени изгорели,
в далечината само скали...
Вятърът бие училищната камбана,
там танцуват откъснати, пожълтели листа.
По стените паяжини и дървени рамки,
по пода лежат счупените стъкла...
И улични лампи не светят,
път осветен единствено от луна.
Звездите тъжно немеят
и те примигват едва....
Хора тук няма отдавна.
Град мъртъв и ням.
Една свещ тихо догаря,
една свещ в разрушения храм....
А аз сложих в раницата надежди...
Спомени детски, усмивки, мечти.
Намерих празни гнезда,
дървени счупена пейки.
Отворена желязна врата,
намерих тягостна тишина
Дори магазинът е празен.
Изчезнал звук на детски смях.
Разхвърляни клавиши от пиано,
път потънал в кал и прах.
В полето блещукат светулки.
Тъжна песен свирят щурци.
Птиците отиват си на ята,
Отворени са всички врати,
тихичко влиза през тях самота.
https://www.youtube.com/watch?v=Y7Sh_2Uy8as
Няма коментари:
Публикуване на коментар