петък, 17 февруари 2017 г.

Триптих на любовта - Част I - Как не се обича

Свещта догаря бавно в ръката ...
Молитва тиха, спряла по средата ...
Въпрос тежи във тишината ...
Къде остана любовта?

Днес не ми е до молитва...


Тихичко отронвам: "Господи, благодаря за всичко..."
...." Забравих, дай ми сила, за да продължа..."

И пак в танцуващия пламък се оглеждам...
Прекръствам се.
Излизам...

Нося още камъните в джоба.
Тежи ми, но ги нося....
Уж са за самозащита...

Вчера паднах, съборена от жлъч и злоба.
От алчност, човешка завист ме препъна
и цопнах във калта...

И те ме ритаха, за да не се изправя...
Още чувам истеричния им смях...
Виждам гордите усмивки....

Те бяха чисти, нови и безгрешни...
Каквато аз не бях...

Сега си нося камъни за всеки случай.
Да зная, че нещо в джоба ме тежи.
В джоба ли? Обърках се ...
Тежи ми на сърцето...
Нося камъните там...

Там, за да си спомням как не се обича...
Как не си представях любовта .....



                                следва продължение....



  
Публикуване на коментар