четвъртък, 28 юни 2007 г.

Трохички любов


Събирах трошички любов

Подхвърлени ми като на птица.

И все тъй уж щастлив бе моя живот,

А сега защо ли се скитам?

Отровена от горчивите хапки,

Който ми даде всеки от вас.

От студените ви целувки

От прегръдките от които лъхаше мраз.

Сега затворена в клетка

Стоя без дори да пророня сълза.

Аз сама го поисках

Исках единствено тишина.

Да и ти ме предаде

А аз те сътворих.

Сега за какво съжаляваш

Отдавна спомена за теб изгорих.

Не мога вече!

Не мога да понеса вече това.

Върви си! Стига ми вече!

Искам за миг да полетя.

Но клетката е заключена

Ключа къде си сложил не знам.

Ако можеш спаси ме

Иначе ще умра от самота там

Няма коментари: