Събирах трошички любов
Подхвърлени ми като на птица.
И все тъй уж щастлив бе моя живот,
А сега защо ли се скитам?
Отровена от горчивите хапки,
Който ми даде всеки от вас.
От студените ви целувки
От прегръдките от които лъхаше мраз.
Сега затворена в клетка
Стоя без дори да пророня сълза.
Аз сама го поисках
Исках единствено тишина.
Да и ти ме предаде
А аз те сътворих.
Сега за какво съжаляваш
Отдавна спомена за теб изгорих.
Не мога вече!
Не мога да понеса вече това.
Върви си! Стига ми вече!
Искам за миг да полетя.
Но клетката е заключена
Ключа къде си сложил не знам.
Ако можеш спаси ме
Иначе ще умра от самота там
Няма коментари:
Публикуване на коментар