понеделник, 5 септември 2011 г.

Защото те обичам

Трудно се пише за любовта. Особено когато тя е до теб. Когато мислите и желанията ти не могат да са никъде другаде. Събуждаш се с онази глупава усмивка и блуждаещ в нищото поглед. Тогава когато очите ти искрят от щастие. Любовта- това велико чуство, което колкото и да описваме, все думите са малко. Лягаме в леглата и гледаме тавана.
Преживяваме всеки миг отново и отново. Дори в тъжните песни намираме нещо хубаво. Нещо, което те кара още повече да гледаш глупаво , невиждащо, нечуващо нищо друго. Любвта, която те успокоява. Пренася в друго време. В един по- добър свят. През нейния поглед, можеш да танцуваш в дъжа, да скачаш в локвите и да се радваш дори на лошото време. Да събираш капките дъжд в шепите си и да протягаш ръце към небето. Любовта, която те кара да живееш за един единствен миг. Да очакваш. Да се надяваш. Да жевееш истински. Любовта, коята те кара да се разплачеш от щастие. Защото има някъде човек, който те обича. Обича те, обичаш го,всеки ден малко повече от предишния. Отваряш очите си и първото нещо, което виждаш е съобщение от него. Първият глас ,който чуваш е неговия. Последната целувка, последната дума, последната милувка, преди да заспиш .... пак ви принадлежи. Тогава, колкото и пъти да кажеш Обичам те- все е малко. Дори недостатъчно. Сърцето бие още по- силно. Пеперудите вече не са само в стомаха, а пърхат ли пърхат навсякъде около теб. И единственото нещо, което искаш е той да е с теб. С теб под дъжда. С теб в полето ти от цветя и мечти.
Публикуване на коментар