вторник, 5 декември 2017 г.

Зимна приказка

Настъпва тихо мрак.
Нощта на пръсти под прозореца ми стъпва...
Оставя диря върху натрупалия сняг.


Студът на пръсти през прозореца ми влиза,
рисува приказка по запотените стъкла...
Нека ти разкажа тази вечер,
как останах тук сама.


Сега снегът навън вали.
И в мен вали.
Но усмивка утре ще си нарисувам пак.
Ще сложа във очите си искри.
Ще рисувам ангели от сняг.

Ще си подаря надежда декемврийска,
спомените си за болката ще изгоря.
Изплаках вече всичко,
мога своя път да продължа.

Постойте тези нощ до мен,
седни последно днес до мене самота,
студът прозореца тихо да затвори,
да пусне в стаята пак
обичта.






Няма коментари: