петък, 2 септември 2011 г.

Човека, който спря на средата на пътя ...

- Кой път да поема от тук? - попита Алиса. - Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът. - ...стига да стигна някъде - допълни Алиса. - О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго. "Алиса в страната на чудесата", Луис Карол
Понякога е трудно, дори бих казала невъзможно да разберем правилният път , по който да вървим. Кои са правилните хора , които допускаме до себе си. Никой не се е родил научен. Никой не знае какво му готви съдбата или какво го чака след завоя. Ако можех да върна времето бих променила ..... не , не бих променила нищо. Имам достатъчно от всичко. Направих доста грешки. Има неща, с които не се гордея особено, други, които опитвам да забравя. Такива, които ми тежат като камък на шията, но има и неща, за които като се сетя и очите се изпълват с блясък и малка усмивка се прокрадва през лицето ми. Живота ми премина във вечени пътувания. Вечени срещи и раздели. Приятелства, които избледняваха, защото всяко нещо, което не се поддържа си отива. Но има хора, които останаха до днес. Такива, които са се появили скоро, но са станали неизменна част от живота ми. Такива, които познават без да е нужно да им казваш,че нещо не е наред. Но има и такива, които никога не са го напускали. Изчезвали са във времето, за да се потърсим отново пак. Защото винаги има какво още да се изживее.Винаги има чуства, които могат да се изпитат отново, дори с по- голяма сила. Грешки, които да се поправят и шансове ,които нямат срок на годност. Истината е такава, че разбито сърце се лекува с много любов. Нож в гърба се премахва с подадена ръка от близък приятел. Болката се лекува от семейството. Имаш ли тези три неща, ти имаш всичко. А любовта , ех ,любовта .... Тя е тази, която сутрин те кара да се будиш с усмивка. Дава ти сили и спокойствие да се пребориш и преодолееш всичко. Идва , когато най- малко очакваш, когато си спрял да вярваш в нея, но тя идва. Взима всички цветове на дъгата и започва да прави шарен и цветен животът ти. И повярвайте , няма нищо по ценно от това да знаеш,че някой, някъде мисли за теб. Някой някъде ще сложи ръката си на кръста ти,за да не настинеш.Ще спре на средата на пътя, за да ти откъсне любимото цвете или просто когато минава през дупка с колата ще гледа да е от неговата страна.Някой, който да те гледа как спиш и да те гали по косата. Някой, до който да знаеш, че искаш да заспиваш всяка нощ и всяка сутрин да се будиш до него.Истината е ,че щастието е безценно. То не се продава в магазините под формата на скъпи подаръци. То се усеща със сърцето. Та може би ,понякога избирах грешни пътеки. Може би, просто не знаех къде искам да отида. Но пак бих ги извървяла, за да стигна до тук. Да разбера, кое е важно и кое не за мен. Кой е човека ... човека за мен. Този, който за да ми подари слънчоглед спря колата, на средата на пътя

Няма коментари: