понеделник, 17 октомври 2011 г.

Безмислени борби

Колко пъти ти казаха , че си специален ...и , колко пъти страда повече от другите именно , защото си специален !?!?
Отпивам глътка от горещото кафе. Ръцете ми се премръзнали и съм обгърнала чашата с длани, за да ги сгрея. Зимата вече е дошла, а е само октомври. Студено е. Сиво е . Налегнало ме е някакво тежко чуство. Не знам дали заради времето или наближаващият ми рожден ден, но ми е тежко. Някак си съм изморена .....
Наслушах се на лъжливи обещания. Нагледах се на бруталност и цинизъм в отношенията на хората. Умрорих се от битки с вятърните мелници. Изморена съм да бъда специална, за някого, който ме наранява с времето. Научих се да предвиждам действията на хората, за да мога да предпазвам себе си. Да се предпазвам от объркани хора, които объркват още повече живота ми. Да вярвам в идеи и идеали , в които май само аз вярвам. Мислех си, че съм си самодостатъчна ... но не съм. Леглото ми е празно и студено ... а зимата чука на вратата. Твърде нормална съм. Искам твърде прости неща. Обърквам се от себе си. Или пък другите ме объркват прекалено много. Борих се. Борих се за приятели, за любови, за идеали. Не искам да се боря вече. Не искам да очаквам нещо просто да се случи. Да се сетиш колко съм специална, когато вече е късно. Искам някой да се бори за мен. Някой да вярва в мен. Да е с мен днес, когато имам нужда от него. А не когато, вече нямам. Не съм толкова свястна, искам да се грижат за мен. Искам когато ме боли, когато съм щастлива да има с кой да го споделя, а това да не е най- добрия ми приятел. Заслужавам повече. Преборих се за правото си да искам повече. И няма да дам нищо от себи си на хора свикнали да грабят. Да чакат всичко на готово. Или ако може аз да го свърша вместо тях. Преди от мен да бъде взето всичко се отказвам, за да има утре пак каква да дам. На някого, за който може би ще бъда истински специална. Кафето вече е изтинало. Усмихвам се. Олекна ми. Отпивам следващата глътка. Още е студено, но пък някак си сега така не ме боли. Сама съм. И във самотата си си щастлива.

Няма коментари: