В душата на поета,раждат се усмивки вместо изгреви.
А бурите заместени са със силен плач.
Болката изказана със думи,
за да върне утре своя смях.
И той пречиства себе си във стих,
навярно малко тъжен,
често неразбран.
Тъгата е превърнал във изкуство,
но пишейки остава сам.
Скрит зад тъмнината на нощта,
свит на пода, хванал химикала,
историите свои той разказва,
живее той за любовта.
Тя- неговата муза,
неговият блян
и негов грях.
Той за себе си се моли,
когато всички спят.
Душата на поета,
скрита зад усмивка,
от нея ражда се и любовта.
Записана на бели листи
с трепереща ръка
Няма коментари:
Публикуване на коментар