Беше поредната гореща нощ. От онези, в които сякаш тежестта на топлината те хваща за гърлото в опит да те задуши.
Тя се въртеше в леглото и наместваше за хиляден път разхвърляните възглавници.
Полунощ минаваше отдавна, но сънят така и не идваше. Опита се да не мисли за нищо. Не се получаваше.
Стана. Разхождаше се без да светне лампата и отиде до хладилника. Там беше оставила сутринта чай. Отвъртя капачка и отпи направо от бутилката. Трябваше да се освежи. Показа се на широко отворения прозорец и запали цигара.
Димът излизаше от устните и бавно, а малките облачета скриваха лицето и.
Беше тихо! Необичайно тихо! Можеше да чуе как бие сърцето и.... сърцето, което дори не усещаше да тази нощ, а сега дори го чу.
В главата и се разхождаха странни мисли....
спомени ..
миналото сякаш беше изписано на кръглата луна с букви.
Всички разговори, съобщения, писма ..
Думи .. Просто думи..
Някакви си думи, които бяха разбили сърцето и многократно.
Неспазени обещания.
Прекрачени клетви.
Предателства.
Измами.
Фалшиви емоции.
Престорени усмивки.
Отложено щастие.
Закъснели извинения.
Сълзите единствено истински. Попити от разхвърляните възглавници или разбили се в същия този перваз, на същия този отворен прозорец.
Може би затова си избра за другар самотата. Само тя никога не я предаде. Не беше никога фалшива, престорена ... единствено тежеше понякога нощем.....
Усмихна се, сама на себе си и пое поредна доза от тютюнев дим. Лек ветрец погали тялото и , сякаш за да и покаже , че не е съвсем сама. Малко облаче закри голямата луна и мислите просто изчезнаха. Изчезнаха някъде...
Загаси цигарата в чистия пепелник.. Отпи няколко глътки от чая, който вече не беше толкова студен. Взе един душ и легна в леглото с разхвърляни възглавници. Легна до самотата. Тишината на тъмната стая нежно я прегърна и заедно затвориха очи на зазоряване.
Така отмина една непресторена нощ. Няколко мисли изчезнаха с вятъра.
Една цигара догаря самотно в празен пепелник.
Тя се въртеше в леглото и наместваше за хиляден път разхвърляните възглавници.
Полунощ минаваше отдавна, но сънят така и не идваше. Опита се да не мисли за нищо. Не се получаваше.
Стана. Разхождаше се без да светне лампата и отиде до хладилника. Там беше оставила сутринта чай. Отвъртя капачка и отпи направо от бутилката. Трябваше да се освежи. Показа се на широко отворения прозорец и запали цигара.
Димът излизаше от устните и бавно, а малките облачета скриваха лицето и.
Беше тихо! Необичайно тихо! Можеше да чуе как бие сърцето и.... сърцето, което дори не усещаше да тази нощ, а сега дори го чу.
В главата и се разхождаха странни мисли....
спомени ..
миналото сякаш беше изписано на кръглата луна с букви.
Всички разговори, съобщения, писма ..
Думи .. Просто думи..
Някакви си думи, които бяха разбили сърцето и многократно.
Неспазени обещания.
Прекрачени клетви.
Предателства.
Измами.
Фалшиви емоции.
Престорени усмивки.
Отложено щастие.
Закъснели извинения.
Сълзите единствено истински. Попити от разхвърляните възглавници или разбили се в същия този перваз, на същия този отворен прозорец.
Може би затова си избра за другар самотата. Само тя никога не я предаде. Не беше никога фалшива, престорена ... единствено тежеше понякога нощем.....
Усмихна се, сама на себе си и пое поредна доза от тютюнев дим. Лек ветрец погали тялото и , сякаш за да и покаже , че не е съвсем сама. Малко облаче закри голямата луна и мислите просто изчезнаха. Изчезнаха някъде...
Загаси цигарата в чистия пепелник.. Отпи няколко глътки от чая, който вече не беше толкова студен. Взе един душ и легна в леглото с разхвърляни възглавници. Легна до самотата. Тишината на тъмната стая нежно я прегърна и заедно затвориха очи на зазоряване.
Така отмина една непресторена нощ. Няколко мисли изчезнаха с вятъра.
Една цигара догаря самотно в празен пепелник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар