понеделник, 24 юни 2013 г.

Нощ

Беше поредната гореща нощ. От онези, в които сякаш  тежестта на топлината  те хваща за гърлото в опит да те задуши.
  Тя се въртеше в леглото и наместваше за хиляден път разхвърляните възглавници.
Полунощ минаваше отдавна, но сънят така и не идваше. Опита се да не мисли за нищо. Не се получаваше.
 Стана. Разхождаше се без да светне лампата и отиде до хладилника. Там беше оставила сутринта чай. Отвъртя капачка и отпи направо от бутилката. Трябваше да се освежи. Показа се на широко отворения прозорец и запали цигара.
  Димът излизаше от устните и бавно, а малките облачета скриваха лицето и.
 Беше тихо! Необичайно тихо! Можеше да чуе как бие сърцето  и.... сърцето, което дори не усещаше да тази нощ, а сега дори го чу.
  В главата и се разхождаха  странни мисли....
 спомени ..
миналото сякаш беше изписано на кръглата луна с букви.
 Всички разговори, съобщения, писма ..
Думи .. Просто думи..
Някакви си думи, които бяха разбили сърцето и многократно.
 Неспазени обещания.
 Прекрачени клетви.
 Предателства.
 Измами.
Фалшиви емоции.
Престорени усмивки.
Отложено  щастие.
Закъснели извинения.

Сълзите единствено истински. Попити от разхвърляните възглавници или разбили се в същия този перваз, на  същия този отворен прозорец.
 Може би затова си избра за другар самотата. Само тя никога не я предаде. Не беше никога фалшива, престорена ... единствено тежеше понякога нощем.....
   Усмихна се, сама на себе си и пое поредна доза от тютюнев дим. Лек ветрец погали тялото и , сякаш за да и покаже , че не е съвсем сама. Малко облаче закри голямата луна  и мислите просто изчезнаха. Изчезнаха някъде...
  Загаси цигарата в чистия пепелник.. Отпи няколко  глътки от чая, който вече не беше толкова студен. Взе един душ и легна  в леглото с разхвърляни възглавници. Легна до самотата. Тишината на тъмната стая нежно я прегърна и заедно затвориха очи на зазоряване.
   Така отмина една непресторена нощ. Няколко мисли изчезнаха с вятъра.
  Една цигара догаря самотно в празен пепелник.

Няма коментари: