Омагьосани кръгове на желания,изгубени в ненаписани приказки.
Заслужени и тежки страдания,
приглушени, неуловими викове.
В този свят герои няма,
няма даже нищо измислено.
Прости надежди, малко мечтания ...
Едни неизречени,
други написани.
Подаръци непоискани,
просто така за заблуда,
че може би този път ще се случи,
нещо почти истинско,
нещо почти чудо.
Сега обаче мълчиш в тишината,
маски падат бавно от лицата.
Утрото нощта изпраща,
а тъгата скрила се е зад вратата.
Желанията са омагьосани,
приказка отново неразказана стои.
Студ навярно влезе през вратата
и светът за малко замрази.
Ръката ми едва докосваш,
но отдавна не усещам топлина...
Стаята е пълна със последни придихания,
обгърнати от омагьосана мъгла...
Измръзнах от толкова много очакване,
на чудото, което се случи почти.
Минало, свършено време,
приказката неразказана тук остави
Няма коментари:
Публикуване на коментар