събота, 2 декември 2017 г.

Зима

Звъни ли телефонът?
Може би си ти, може би ще вдигна.
И ще преглътна пълните в очите ми сълзи,
ще се усмихна, та дори и тъжно.

Не се страхувай, няма да заплача.
Аз слушам като за последно твоят глас,
сега за мен така далечен,
както сме далечни ти и аз…

Звъни отново телефонът.
Ако вдигна рязко пак ще заболи.
Зима е, снегът се трупа,
не искам и във мен отново да вали.

Студено е и въздух сякаш недостига,
и сякаш във гърдите любовта тежи.
Погледът крещи все още мълчаливо,
как много скоро болката ще завали.

Не ме търси! Това е твърде много!
Не мога вечно да се боря със това.
Да бъда нечия любима,

а всъщност истински сама.

Не изричай думата любов отново,
не довявай във сърцето сняг и мраз.
Не протягай пак към мен ръка.
Студено е и вън..
...... и аз ........................

Няма коментари: