сряда, 15 март 2017 г.

Да обичаш на инат

Изгубих се във мъглите от хора,
изгубих се в пясъчните блата,
във пътища прашни,
огледах се в криви огледала.

И тръгнах да се намирам ....
По своите стъпки обратно вървях,
но все така не откривах,
това ли наистина бях.
Мои портрети висят от стените,
някои плачат, други крещят,
усмихват се, тъгуват, обичат,
не тлеят, направо горят.

Коя съм днес, вече не питам.
В молитвите само благодаря,
защото още мога да дишам,
защото мога да мисля сама.
Да прощавам и да се кая,
да бъда, когато е нужно добра.

Стига ми малко обичане,
чаша чай подсладена със мед,
едно слънце, една прелетна птица
и да срещам във всеки човек.

Стига ми любов да раздавам,
да дишам чрез нея,
да я страдам, да я горя,
но никога вече да не ранявам,
онова що остана от съвестта.

И няма да се пречупя от ветровете,
на обиди, на мерзостите дори.
Утре на инат ще обичам човеци,
само любов, злото ще победи.

Така себе си пак ще открия.
Ще намеря изгубеното дете,
което на плажа се скита
и брои песъчинки в малките си ръце.





Публикуване на коментар