Студено е ...Не вън, а вътре! Там между гърдите ми и леко в ляво.
Премина истеричната ми пролет,
онази във която бях красива.
Когато чувствата ми още се разлистваха
и вярвах, че човек живее само да обича.
И лятото премина.
Надбягвах се сред слънчогледови поля.
Безгрижна бях и жива,
обличах пъстри рокли на цветя.
Оставях стъпки върху пясък,
безбройни замъци си построих.
Събирах мидички в буркани,
и чувства не спестих.
Дойде и есента полека.
Обагрена в различни меки цветове.
Изгубих се в една алея,
търсейки измислени царе.
Сега съм между два сезона.
Студено е! Но не съвсем!
Любовта бе моята отрова,
а твоята по-топлият ми ден.
Студено е! Изтръпнах вече.
Зимата ли е това?
Сърцето ми настина,
а няма хапчета за самота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар