петък, 15 януари 2016 г.

Мълчи ли ти се с мен?

Невидимата граница е между нас.
Тежи в паузата по телефона.

Мълчи ли ти се с мен?
Това, което имам да ти кажа!
Това, което не изричам!
Това, което нощем плача!
Това, което утре ще отричам!



Мълчи ли ти се с мен?
Защото думите изчерпах ги навярно!
Защото любовта в сърцето ми ранена е, кърви!
Защото мястото до теб е празно!
Защото свеждам поглед, щом погледна в твоите очи!

Мълчи ли те се мен!
Когато рано слънцето изгрява,
когато вечерта настане тишина.
Когато въздухът не ми достига,
когато ме измъчва самота!

Мъчи ли ти се с мен?
Не искам вече празни фрази!
За времето ли пак да си говорим?!
Нека помълчим!

Мълчи ли те с мен,
под звуци но цигулки и пиано,
когато вън снега вали?

Мълчи ли те с мен,
когато и нощта облечена е в бяло?
Мълчи ли ти се мен,
защото да говоря вече твърде много ме боли?!
Публикуване на коментар