сряда, 9 март 2016 г.

Всичко


Пресъхваше изворът в очите ми!
По лицето бе останала диря от сълзите, които изплаках. Тези, които преглътнах, се бяха вкопчили в гърлото ми и спираха въздуха... Макар отдавна да не дишах...
И ако все пак го правех, то дишах от него. Вдишвах него.
Затварях очите си и поемах с цялото си същество любовта му...




Безумно ...
Безкрайно ...
Безшумно ...
Болезнено ...

Черпех живот от усмивките му. Изучих всяко негово движение, а когато го нямаше в стаята можеше да затворя очи и да го видя там. Беше.. не, не беше. Той е моето всичко! Той е туптящото ми сърце...
Изплаках го..
Изстрадах го...
Изписах го...
Образът му е в очите ми. Онази бляскава искра.
Обичам го!
Отричам го!
Очаквам го!
Откривам го!

Докосва ме eдва...
Държи ме във ръцете си, а между тях съм малка.
Почти като снежинка, която всеки миг ще се стопи.
Избърсва бавно сълзите. Целува раните.
Гали абаносовите ми коси.
Обича ме!
Погубва ме!
Спасява ме!
Отрича ме!
Ранява ме!

Протяга пак към мен ръка. Завива ме, а аз му се усмихвам.
Вдишвам го отново. Затварям очи.
Изплаках го!
Изстрадах го!
Отричах го!
Изписах го!
А той дойде и със прегръдката си ме зави!


Публикуване на коментар