събота, 29 август 2015 г.

Пречистване

Загледана в собствен  образ, аз ли съм това?!
Или просто части взряни в мен самата. На аз, която бях...
На тази аз, която станах ...
Обичаща ... останалите спомени,
за някой, който днес не съществува.
Някой, който мисля ... може би обичах.
Или вече не ...
Съмнявам се дори, че аз самата съществувах.
Изгубих се в измислената си реалност.
В празнотата, която ме плени.

Повярвах в демоните си и обладаха ме изцяло.
Трупах грях след грах.
Но и за тях не бях достатъчно добра...
Или пък лоша ...
Ангелите никога не ме и пожелаха ...
Не ми достигаше любов.
Изпратиха ме във чистилището на душата.
Да скърбя за своя стар  живот.
Обрекоха ме на човешки мъки,
да горя в ад на съвестта.
Да се пека във спомени останали
върху пожълтели с времето листа.
На думи, неизказани до вчера
до днешната изтръгната сълза.
Това е моят ад -очите на дете,
заключени в тяло на жена.
В обич, дето вече няма да изпитам
или никой няма да ми подари.
Това съм аз, изстрадана , написана,
на бели листи, за да не боли.
Посрещам залези, изпращам изгреви,
помахвам лекичко с ръка.
Това е моят свят, не го измислих,
заради всяка дума ме боля.
Сега мълча ...
Думите изчерпах ги.
Рими не останаха в резерв.
Прогоних ангели и демони,
за да бъда отново мъничко човек.

Няма коментари: