събота, 29 август 2015 г.

Когато луната не спи

                                                                                   Луната беше пълна, а нощта красиво топла.
Повяваше лек ветрец, за да не позволи клоните на дърветата да заспят.
Лятото си отиваше ... Неусетно и хладно ...
Щурците го изпращаха, свирейки на цигулките все по-красиви песни.
Луната бе направила път от светлина ... а звездите се отдръпваха, сякаш носеха воал на невеста. Не искаха да я засенчат и светлините им сякаш изчезваха, потънали в небесната шир.
    Харесвах такива вечери. Тогава демоните ми заспиваха уморени. Оставях се само на песните. На мечтите и спомените, които грижливо колекционирах в съзнанието си. Не пожелах да изтрия нищо. Напротив, написвах го, за да не забравя. Просто не ми стигаше. Искаш още .. Още от всичко. Още да вдишвам от живота. Да усещам приятелства. Да се влюбвам в цветя. Да се къпя в дъждовните капки и да рисувам по запотени стъкла. Да чувам звукът на пиано и токчетата ми потропващи по павирана улица. Да бъда красива. Да бъда усмихната. Да се изкача на върха на крепостта и да повикам за миг. Да обичам, та дори да пострадам. Да плача, да ме боли. Да знам, че усещам ... Да бъда разбита на малки парченца, на милиони атоми несбъдната любов. Да лекувам кървящото си сърце , да падам и отново да се изправям. Самоубийствено. Искам пак се разбия в океана на собствените си чувства, да се удавя , помляна от вълните на любовта. 
    Така ми се иска демоните ми сутринта отново да поспят. Да си вземат отпуска от мен, да изчакат да дойде есента. Лятото си отива толкова тихо, а сякаш тъкмо влезе през отворената врата. Трябва ми още малко. Още малко от същата тази луна. Още мъничко от диханието на ангелите будуващи с мен вечерта. И ще бъда отново завършена. Ще бъда цяла както преди.
Ще вдишвам хиляди чувства, ще издишам написани спомени. 
   Демоните ми тихо заспаха. А аз през прозореца за миг помечтах. Обичах луната такава, пълна и истинска. Сякаш за сватба приготвена, бляскава, но и тя като мен просто заспиваше сутринта


Няма коментари: